Хей, виж всички тези балони... Толкова са цветни, леки... Толкова са много... Красиво е...
Пук... пук, пук... пук... пук, пук, пук, пук... ПУК!
Часът е 3:20 сутринта. Мамка му! Не ми се спи... Не, спи ми се. Не мога. Шибаните балони се пукат един след друг. Главата ми ще се пръсне. Пук, пук... Един... след... друг. Боли ме. Знаеш, че не е лесно да ги надуваме. Изглежда лесно, но не е. Отнема ни усилия, жертви... и на теб и на мен... Защо не разбираш, че трябва да ги пазиш... Че трябват двойно, дори тройно повече усилия да ги запазим цели... Пук, пук... Толкова лесно се пукат. Ти спиш и не ги чуваш. Будиш се, защото аз не бях там... "Всичко наред ли е? Какво става?"... "нищо". Не ги чуваш, не ги виждаш как се разкъсват... "Лягай си. Ще дойда като ми се доспи." Спи ми се по дяволите и не мога да заспя до теб... Пук, пук... Не знам колко още ще издържа... Как да ти повярвам по дяволите... Повтаря се... Знам, че утре ще вземеш поредния балон и ще започнеш да го пълниш с въздух... Аз ще съм до теб и ще те гледам... И ти ще продължиш да го надуваш... И да, този път може и да не пукне... ти просто ще го пуснеш... Пффрррффрррт... Ще посегнеш за следващия все едно нищо не е станало... А моето сърце ще се свило като поредния убит балон, балон без въздух...
Опитах се да ти кажа... да ти кажа, че искам да спасим балоните... Разсърди ми се...
Няма да спя тази нощ... и на теб ще ти е добре на широко в леглото... Сладки сънища на теб...
