#200

Влизам и излизам, вътре-вън, вътре-вън... Ах, гррр... Желание-реалност... Всичко е игра на мозъка ми. Спри се. Знам, че просто ми се иска. Знам също така, че едиснтвения начин да се случи нещо е в главата ми. Знам, най-вече, че не е никак здравословно за мен... И въпреки всичко го правя. Постоянно. Търся си поводи и често си измислям такива... На 30, все вдно на 17. Get real!

#199

Е! Може ли да спра да пиша при номер 198...

От много време се каня да се върна тук и пак да драсна ред-два...

Странно е...

Странно е, защото знам кога искам и пиша тук. И сега не е по-различно от преди 1 година...

Количеството емоции, различните емоции и най-вече страхът...

Нещата се променят, ролите се обръщат... тъпо е...

Слушам муика от преди 5-6-7 години... Толкова ли много време мина... и аз май все още търся, връща се назад, спомням си... Тогава беше трудно, сега пак е трудно, различно трудно и май по-трудно...

Липсват ми толкова много неща, най-вече ми липсват определени хора и глупавите разговори и бъзиците и обстановката и трепета...

Пфт пак го обърнах на мрънкане... а идеята ми беше съвсем различна...

1628251211 'Лов юююююююююю фор евър!!!' и много червено вино и много, ама наистина много въображение...

Пфт.

П.С. Котката ми наистина ми липсва много... Не слезе от скута ми цяла коледа. Гушнат в мен, топъл, нежен и пълен с любов... Искам си го при мен...