#217 И това... мамка му!

#216 Broken.

#215

#214

Празна стая. Ти и аз. Стоим една срещу друга. Нежно се галим - по лицето, по раменете, по ръцете. Докосваме устни. Хващаме се за ръце. Глеадме се мълчаиво в очите. Опитваме се да разберем мислите на другата, да погледнем в душите си, да разберем най-скритите си тайни. Мълчим. Гледаме се. Зтварям очи. Спирам да те усещам. Изплашена съм. Отварям очи. Аз стоя настрана, надаеч от теб. Виждам ти и тя, друга, без лице. Една срещу друга.  Докосвате се. Ти се обръщаш към мен. Слагаш пръст на устните си. "Шшш..."

Събуждам се. Още няма 5 ч. Мамка му.

#213

1 година.
Наистина не знам кога и как мина толкова време.
Толкова много неща се случиха. Много хубави, по-малко - не толкова хубави.
Мисля си, спомням си и не съжалявам за нищо.
Убедена съм, че когато е трябвало съм взела правилните решения. Няма как иначе. Няма как да се чувствам толкова щастлива, токова влюбена, толкова по детски радостна...

За пръв път ми се случи да се разплача, защото просто бях изпълнена с безумно много и силни емоции. Толкова много любов, толкова много страст, толкова много взаимност, толкова много нежност, толкова много... Експлозия от чувства, в най-красивия смисъл. Иска ми се да мога да опиша какво изпитах в онзи момент. Трудно е, неописуемо.

Надявам се и аз да мога да я карам да се чувства по този начин. Заслужава го... и много повече!
1 година
1 година като ден, най-прекрасният и слънчев ден!

#212

Да еба!
Защо ли се чувствам така все едно не аз съм специалният човек...
Бях спокойна онази вечер, а май наистина не трявба...
Думите са едно, но действията леко не пасват...
Има нещо. Нещо, което не знам. Нещо, което усещам. Нещо, което не ми харесва.
Не знам дали искам да бъда търпелива.
Не знам дали искам да си го причиня.
Да еба!

#211

Мамка му, колко боли...

#210

Твоето его ще нарани много хора...
Grow up!

#209

Мамка му, иска ми се да мога да върна времето назад.
Не мисля, че до сега съм подхождала толкова безрасъдно и първосигнално...
Яд ме е на себе си. Изключително много ме яд...
Много добре се познавам и знам, че не трябва да правя така. Знам че ми трябва време, за видя нещата в преспектива, да ги преценя коректно.
Толкова глупаво реагирах, толкова безумно глупаво. И защо?
Мисля и премислям, и наистина, сега, след като вече е късно, не мога да си обясня реакцията си... и още повече държанието си.
Иска ми се да върна времето назад.
Иска ми се да бях аз.
Иска ми се... просто ми се иска и искрено се надявам да...
Няма как да няма отражение на отношенията ни...но се надявам да е минимално.
Не съм такъв човек и няма и да бъда!
Съжалявам.
Съжалявам, защото знам, че нямах основателна причина да се държа невменяемо, отдаличено, студено.
Съжалявам, защото най-вероятно нараних човека, който обичам.
Съжалявам, защото създавам лоши впеачателния.
Вярвам ѝ. Наистина ѝ вярвам и знам, че ме обича.
Ако някога има нещо, просто се моля да не се страхува да ми каже...
Не искам да я разочаровам... никога.
Никога повече.

#208

Естествено, че знам...

#207

Ужасна съм.
Не се харесвам.
Трябва да се разсея, да спра да мисля за това.
Ако можех да убия мозъчните клетки, които пазят точно тази информация, сигурно щях да съм щастлива през цялото време.
За всичко си има причина... но защо, по дяволите.
Зелено, гадно зелено.
Не искам да се преструвам, не искам да трябва да се преструвам.
Навивам се, но се навивам в грешната посока.
Ааргххх, не се прави така... трябва да се пази дистанция, просто трябва.
Съмнявам се и се съмнявам, че не е достатъчна дистанцията.
Нямам право да го правя... нямам основания... и въпреки всичко...
Мразя вътрешните усещания... оказват се верни в повечето случаи.
Осъзнай се.

#206

Толкова съм объркана, толкова не знам какво да правя...

Боли, толкова силно боли, че болката се превръща във физическа...

Треперя като лист, не мога да дишам, не мога да си намеря място...

Толкова много силни чувства и емоции се борят в мен...

Объркана съм...

Боли ме за мен, боли ме и за нея.

Искам я, съмнявам се в нея, искам я, съмнявам се в нея, боли ме заради нея...

И толкова я обичам, и толкова ми липсва...

Моля те, спечели ме отново и не ме наранявай повече...

Искам да ти простя!

#205

Ъ! Да еба... верно ли?
Не искам да е така, но ми е трудно да не се чувствам леко тъпо...
Както и да е.

ETA:
... и после (sun)

ЕТА1: А всъщност е малко трудно да се оттърва от това чувство... Пречи ми.

#204

Ей за това се опитвам по всевъзможен начин да не си създавам каквито и да е очаквания... Тъпо е някак си... Искаш нещо, желаеш го толкова силно, вълнуваш се... И после... meh... Ми добре, всичко точно, ама не се прави така... Целият ми ентусиазъм отива на майната си... Не се сърдя, няма за какво... Просто оставам леко разочарована... А дори и нямам право на очаквания, нали така... Не и в тази ситуация... Пфт.

#203

i miss the good old times... i miss the people... i miss my relationships with those people... i miss not having to worry... i miss wasting time and not caring about it... i miss taking it all out here... today i missed truly enjoying dancing... i was in such a good mood and now i am pissed and depressed. ... i know the reason... SHIT. Shhh. Keep smiling :)

#202

O.K. I am officially horny!

#201

Пожелах си да ми пише и тя го направи... Праща ми целувка преди да заспи... Аз не знам какво да отвърна, трябва да съм интересна, но не твърде заинтересована... говорим си за среднощно онождане и работа, малко повече за работа... пфт само си въобраявам... иска ми се... но уви... Get real, P., and wake up!

#200

Влизам и излизам, вътре-вън, вътре-вън... Ах, гррр... Желание-реалност... Всичко е игра на мозъка ми. Спри се. Знам, че просто ми се иска. Знам също така, че едиснтвения начин да се случи нещо е в главата ми. Знам, най-вече, че не е никак здравословно за мен... И въпреки всичко го правя. Постоянно. Търся си поводи и често си измислям такива... На 30, все вдно на 17. Get real!

#199

Е! Може ли да спра да пиша при номер 198...

От много време се каня да се върна тук и пак да драсна ред-два...

Странно е...

Странно е, защото знам кога искам и пиша тук. И сега не е по-различно от преди 1 година...

Количеството емоции, различните емоции и най-вече страхът...

Нещата се променят, ролите се обръщат... тъпо е...

Слушам муика от преди 5-6-7 години... Толкова ли много време мина... и аз май все още търся, връща се назад, спомням си... Тогава беше трудно, сега пак е трудно, различно трудно и май по-трудно...

Липсват ми толкова много неща, най-вече ми липсват определени хора и глупавите разговори и бъзиците и обстановката и трепета...

Пфт пак го обърнах на мрънкане... а идеята ми беше съвсем различна...

1628251211 'Лов юююююююююю фор евър!!!' и много червено вино и много, ама наистина много въображение...

Пфт.

П.С. Котката ми наистина ми липсва много... Не слезе от скута ми цяла коледа. Гушнат в мен, топъл, нежен и пълен с любов... Искам си го при мен...

#198

Хей, виж всички тези балони... Толкова са цветни, леки... Толкова са много... Красиво е...

Пук... пук, пук... пук... пук, пук, пук, пук... ПУК!

Часът е 3:20 сутринта. Мамка му! Не ми се спи... Не, спи ми се. Не мога. Шибаните балони се пукат един след друг. Главата ми ще се пръсне. Пук, пук... Един... след... друг. Боли ме. Знаеш, че не е лесно да ги надуваме. Изглежда лесно, но не е. Отнема ни усилия, жертви... и на теб и на мен... Защо не разбираш, че трябва да ги пазиш... Че трябват двойно, дори тройно повече усилия да ги запазим цели... Пук, пук... Толкова лесно се пукат. Ти спиш и не ги чуваш. Будиш се, защото аз не бях там... "Всичко наред ли е? Какво става?"... "нищо". Не ги чуваш, не ги виждаш как се разкъсват... "Лягай си. Ще дойда като ми се доспи." Спи ми се по дяволите и не мога да заспя до теб... Пук, пук... Не знам колко още ще издържа... Как да ти повярвам по дяволите... Повтаря се... Знам, че утре ще вземеш поредния балон и ще започнеш да го пълниш с въздух... Аз ще съм до теб и ще те гледам... И ти ще продължиш да го надуваш... И да, този път може и да не пукне... ти просто ще го пуснеш... Пффрррффрррт... Ще посегнеш за следващия все едно нищо не е станало... А моето сърце ще се свило като поредния убит балон, балон без въздух...

Опитах се да ти кажа... да ти кажа, че искам да спасим балоните... Разсърди ми се...

Няма да спя тази нощ... и на теб ще ти е добре на широко в леглото... Сладки сънища на теб...