#90

Къде е границата между сляпо доверие и всичко останало, всичко което крещи "Ибахти мамата, видя ли ся как те врътнаха"? Много е трудно да направиш преценка. Поне на мен ми е трудно. Може би съм наивна и да, май наистина съм наивна, и вярвам в хората. Вярвам в хората, които познавам, вярвам и в хората, които не познавам толкова добре. Когато 6-тото чувство и тази пуста наивност влязат в люта битка, положението става опасно. Защото тук златната среда просто не съществува. Или е черно или бяло, сиви петна няма, сивото е провал! Сигурно има адекватна реакция в подобна ситуация, убедена съм че има, но също така ще има обидени и сърдити. Разбира се ти се опитваш да разрешиш проблемчето, ама не става! 'Щото на теб ти обясняват, ти слушаш и искаш да повярваш, ама пък все пак очи имаш, виждаш нещата, усещаш че нещо все пак не е както трябва, изразяваш притеснения и се почва едно връткане в един порочен кръг. Ти хем искаш да повярваш, хем сърце не ти дава, защото колкото и условности да има и т.н., някак си нереалистично и някак си превзето започва да ти се струва всичко, ей така на втори поглед. Врътки на 180◦ не стават току-така, просто хората са добри актьори. Еми да ви пикая на театъра. Но какво става, когато наистина харесваш представлението? Ами просто е... преструваш се на наивен, чувстваш се кофти, ама и ти играеш. Ролята е наистина добра, ти знаеш че не е за теб и най-вероятно ще се провалиш и все пак упорстваш, защото вярваш...

-----

Под чертата: Направих много кратък и абсолютно неуспешен опит да откажа цигарите. На сила не става, това е!