#152 Crazy in the head

Не спя спокойно. Поредната нощ. В главата ми е буря. Пълно е с мисли, всякакви. Въпроси, отговори, липса на отговори, работа, случки от преди 1 час. Не искам да мисля. Въртя се. Заспивам, събуждам се. 2:30. Не ми е удобно. Пак. Заспивам, не ми харесва какво сънувам, събуждам се. 3:00. Пак. Пак и пак... За пореден път поглеждам часовника...6:10. Не мога повече. Не се чувствам уморена, не съм спала, но не ми се спи. Ставам. Бърз душ. Оправям тук и там и излизам. Обичам София през лятото, обичам София рано сутрин. Въздухът е все още свеж, няма коли, няма хора. Вървя бавно. Не бързам за никъде. Обичам да слушам радио рано сутрин... само музика, без водещи, без реклами. Имам чувството, че София е моя. Аз и празните улици. Започват да се появяват хора. Плиска. Качвам се на автобуса. Дали да се прибера? Не искам. Имам много време. Тръгвам към работа. До 10:00 има още два часа. Чуствам се свежа. Ще се разхождам. Хората са сънени, нацупени. А сутринта е толкова красива и учудващо тиха. Сигурно и аз изглеждам сърдита. Не. Мисля си . Отново. Вървя. И мисля. Всичко ми е разбъркано. Още 1 час по улиците... Хемус, НДК, Витошка, 5-те кьошета, НДК. Имам адски много енергия и все пак започвам да се чувствам адски изморена. Вземам си дозата сутришно кафе. Имам време. Не бързам. По дяволите, колко е рано...

===

I don't sleep calmly. Again. It is a storm in my head. Thoughts everywhere, all kinds. Questions, answers, lack of answers, work, events from an hour ago. I don't want to think. I toss and turn. I fall asleep, I wake up. 2:30. I don't feel comfortable. Again. I fall asleep, I don't like what I dream of, I wake up. 3:00. Again. Again and again.. I look at the clock for the millionth time... 6:10. I can't do it. I don't feel tired, I haven't slept but I don't feel sleepy. I get up. A shower. I tidy here and there and go out. I love Sofia in the summer, I love Sofia early in the morning. The air is still fresh, there are no cars, no people. I walk slowly. There's no rush. I love to listen to the radio early in the morning... just music, no djs, no adds. I feel like Sofia is mine. Me and the empty streets. People are coming out. Pliska. I get on the bus. Should I go home? I don't want to. I have so much time. I head to work. There are two hours until 10:00. I feel fresh. I will wander about. The people are sleepy and grumpy. And the morning is so beautiful and surprisingly quiet. Maybe I look angry as well. No. I think. Again. I walk. And think. Everything is a mess. Another hour on the streets. Hemus, the National palace of culture, Vitosha str., the 5 corners (hehe it is funny to translate this), the National palace of culture. I have so much energy and yet I am starting to feel tired. I take my dose of morning coffee. I have time. I am in no rush. Damn it, it is early...