#92 5x12

FUCK YOU, ILENE!!!
PFFT!!!

#91 Music Idol vs. Пей с мен aka* Let's Duet

Без всякакви претенции за музикален слух и каквито и да било познания в областта ще се пробвам да изкоментирам. Знам, че по темата може много да се говори, ама да видим моята мозъчна клетка какво ще сътвори...

Така, преди да започна искам само да спомена незначителния факт, че аз съм почитател на Music Idol и този пост ще бъде тотално насочен към промотиране на съответния формат и оплюване (много силна дума) на конкуренцията. Нищо, че като цяло Нова ТВ е фаворит в избора ми на ТВ канал.

Ще започна с това, че Music Idol е световно известен формат и представлява една добре смазана машина за развлечение и съответно пари. Let's Duet е плод на грандоманията и "големите" претенции на един псевдо музикант и борбата за зрителския интерес в най-гледаното време. За жалост, нещастния опит на Нова ТВ да представи този единствен по рода и размерите си формат се изразява само в пошла и на моменти прекалено форсирана автореклама. Стремежът и претенциите за величие не са най-добрия вариант, защото има една тънка граница, която като се премине, величието се превръща в жалко подобие на такова. Това дразни. Мен ме дразни. бТВ и Music Idol просто не трябва да се напъват, защото авторекламата на Нова ТВ e пълен провал.

Първи етап от двете предавания е кастинг... Ами какво да говоря тук. Отново бТВ и Music Idol "бият" по всички показатели. Естествено и при двете предавания целта беше да се покажат, как да се изразя..., некадърните участници. Очевидно грешката на Let's Duet е, че започват излъчването на материали с участници вече преминали през някакъв предварителен подбор и съответно се губи ефекта на изненадата, губи се ефекта от първичните реакции на участници и съответно съдии. Никой не обича изненадите по сценарий. В Music Idol се търси Изпълнителят, Певецът и наистина вниманието ни е насочено към участниците. В Let's Duet уж пак се търси изпълнителят, но малко или много заради формата и характеристиките на предаването се отделя време на "звездите" (да, разбира се, че слагам кавички, защото тези хора не са истински звезди, те са само по-известни), които много ясно използват това, за да се покажат като велики. Еми, мерси!

Следващ етап - концерти и изяви на финалистите... Колкото и да съм tone deaf, съм просто на 101% убедена, че гласовите качества на кандидатите в Music Idol са определено по-добри. Самите участници са по-атрактивни, техните индивидуалности не се губят в сянката на някакви си "звезди". И наистина не е важно колко ти е голяма сцената и колко ти е велик бенда (хаха, не знам това от къде го измислиха невероятните продуценти на Let's Duet, "Ку-ку " бенд, разбираш ли, бил най-добрия бенд на Балканите. Абе смешници, не се ли виждате к'ви сте плюмковци, къде се слагате, бе?!), важно е колко са велики гласовете на тази сцена! Сцената и бенда не правят певеца, то и си пролича, дори и някои от "звездите" звучаха бездарно. В Music Idol, на малката сцена, само с пиано и китара, имаше шоу, имаше емоции, имаше истински певци!
Избора на репертоар в Music Idol за момента изцяло зависи от кандидатите и бих казала, че съм доста доволна, харесва ми. Темите в Let's Duet се задават предполагам от продуцентите. Сполучлива първа тема - "Любими песни на звездите от техния репертоар", но само да спомена две думи за новата тема - "Любими македонски песни" WTF!!! Ей тука буквално бях хвърлена в тъча! Моля? Я, пак темата? Тук не подлагам на съмнение качествата на македонската музика, но бах ма'а му, толкова ли нямаме българска музика. Ние българи ли сме или ..., пффт направо нямам думи, кифли. А да видим дали ако предаването беше македонско щяха да си направят вечер на българската музика. Лекета!

Сега малко за водещите... Иван и Андрей (Music Idol) са освободени, забавни и когато се налага сериозни. С една дума - симпатяги. Светльо от "Хиподил" и Камен Воденичаров (Let's Duet) са ... големи пънове. Камен никога не го е бивало, но от Светльо очаквах повече. Пича просто не е себе си, следвайки сценария. Нито една шега не им се е получила за сега, предаването е пълно с лапсуси (не претендирам за правилен правопис на тази дума), просто разваля се ефекта.

По шестобалната: Music Idol 5 - 2 Let's Duet

Ми май това е за сега. Някой друг път ще си поговорим за участниците и зрителския вот в Music Idol, защото има каво да се каже там.

----
Под чертата: aka - also known as

#90

Къде е границата между сляпо доверие и всичко останало, всичко което крещи "Ибахти мамата, видя ли ся как те врътнаха"? Много е трудно да направиш преценка. Поне на мен ми е трудно. Може би съм наивна и да, май наистина съм наивна, и вярвам в хората. Вярвам в хората, които познавам, вярвам и в хората, които не познавам толкова добре. Когато 6-тото чувство и тази пуста наивност влязат в люта битка, положението става опасно. Защото тук златната среда просто не съществува. Или е черно или бяло, сиви петна няма, сивото е провал! Сигурно има адекватна реакция в подобна ситуация, убедена съм че има, но също така ще има обидени и сърдити. Разбира се ти се опитваш да разрешиш проблемчето, ама не става! 'Щото на теб ти обясняват, ти слушаш и искаш да повярваш, ама пък все пак очи имаш, виждаш нещата, усещаш че нещо все пак не е както трябва, изразяваш притеснения и се почва едно връткане в един порочен кръг. Ти хем искаш да повярваш, хем сърце не ти дава, защото колкото и условности да има и т.н., някак си нереалистично и някак си превзето започва да ти се струва всичко, ей така на втори поглед. Врътки на 180◦ не стават току-така, просто хората са добри актьори. Еми да ви пикая на театъра. Но какво става, когато наистина харесваш представлението? Ами просто е... преструваш се на наивен, чувстваш се кофти, ама и ти играеш. Ролята е наистина добра, ти знаеш че не е за теб и най-вероятно ще се провалиш и все пак упорстваш, защото вярваш...

-----

Под чертата: Направих много кратък и абсолютно неуспешен опит да откажа цигарите. На сила не става, това е!

#89

Не съм писала отдавна и най-накрая ми се изясни защо... Ами то било очевадно... Явно просто просто познанията ми по английски език са достатъчно малки, за да подтиснат желанието ми да пиша тук. Както и да е. Кирилицата е красива. Обичам ги тези буквички, които се оказват трън в очите на голяма част от хората на този свят. Искам да уточня, че със сигурност ще има "постове" (слагам кавички, защото такава думичка май не съществува) на английски, ама като зацикля... ще си бичим на български като пич.

Напоследък прекарвам доста време, четейки блогове на други българчета, и в тази посока искам да уточня няколко неща...

1. Това е личен блог! Нямам никакви претенции да пиша по обществено значими теми и да претендирам, че съм "голямата работа". Може да изкажа някакво мнение, което си е лично мое и няма да е повече от два-три реда. Тук пиша за мен и изразявам моята душевност. (ОК, последното е пълна глупост, ама к'во от това)
2. Не претендирам, че пиша грамотно. Старая се, но все пак не съм завършила българска филология. Правописни и граматични грешки са допустими.
   
3. "Шльокавицата" (която между другото също не думичка и е измислена от комплексирани, според мен, блогъри) не ми пречи. Коментирайте на воля и както си искате. Имам само няколко мънички изисквания... Моля не пропагандирайте педофилия и расизъм от всякакъв характер (на мен ми е позволено, все пак това си е моето местенце online :P)
   
4. Не смятам, че имам каквито и да е дарби да пиша, следователно не очаквайте кой знае колко интересно съдържание. Дори съм готова да се обзаложа, че в повечето случаи само аз ще си знам за какво иде реч.
5. Може и да има още "правила", ама сега не се сещам.

Такааа... понеже не мисля, че съм си правила подобаващо представяне тук, пък и ме мързи да преглеждам архивите, май е време да се запознаем... (само да вметна, че хората които четат моите глупости си ме познават, ама това не ми пречи да си погъделичкам самочувствието и да си мисля, че имам милиони читатели ;))

Казвам се Пламена (Плáмена, много държа ударението да е поставено правилно!!!). Към тази дата съм на 26 години, но вярвам че детето в мен е все още живо. Не мисля, че съм глупава, но в определени моменти имам дарбата да изпростявам, но това разсмива приятелите ми, така че е ОК. Родена съм и съм израснала в Казанлък. Сега живея в София, на квартира, с още 4 маймуни. Забавно е. Пуша и пия. Обичам месото и ям чипс почти всеки ден. Прекарвам доста време пред компютъра. Обичам планината, обичам и морето. Мечтая, мечтая много, за малки неща, нищо особено. Обичам да съм сама, освен когато съм самотна. Обичам да съм с приятели, освен когато съм самотна. Не съм самотна често. Мастурбирам редовно, не съм от жените, които се притесняват да си "признаят". Дефинирам редовно... в момента нямам връзка, а тялото си иска своето така, че когато ми се прииска и обстановката го позволява... го правя. Пея, но не мога да пея. Иска ми се да имам някакъв талант, но май наистина само ми се иска. Зодия скорпион съм, и категорично смея да твърдя, че не се вписвам в общоприетите характеристики за тази зодия. Имам приятели, имам истински приятели, обичам ги всички и се надявам, че и те ме обичат. Щастлива съм. Това е! Ако има още пак ще пиша.

#88

Искам те

Искам те, забързана сред хората.
Искам те, във миг на съзерцание.
Искам те, отпусната в умората.
Искам те, събудена в зори.

Искам те, когато съм с приятели.
Искам те, в трептяща тишина.
Искам те, загледана в очите ти.
Искам те, когато си далеч.

Болка е, когато ме докосваш.
Лудост е, когато съм сама.
Силна съм, когато ме обичаш.
Търся те във всичко на света

текст: Маня Иванова

#87 Monday

Garfield rocks my world!

/source/

#86 February

I haven't blogged in a while. I wouldn't say that February was a boring month, on the contrary, it was full of emotions. Bad emotions. Well and a few nice ones... So now I will do a quick summary and I know I will probably forget to mention something but eh...

My grandfather passed away on 21 Feb. I never really got a chance to really mourn. I was at work when my mother told me and I had to keep straight face then. When I got home I had to keep a straight face for my family, I wanted to be strong for them. On the day of the funeral my mother drugged me with sedatives... it didn't stop me from crashing at some point, but it kinda kept my tears inside me. There are moments now when I think of him, he was a great man, full of live and up to party and ever understanding, I miss him so much and I shed a tear every once in a while. I haven't dealt with it and I know some night I will just cry my eyes out for him. Rest in peace grand daddy, I loved you so much.

Somewhere during this, one of my wisdom teeth decided to add up to my misery. It was painful and uncomfortable. I am getting it pulled out and I kind of was assured of my dentist that it is going to be very painful... which is nice... not!

I lost a true friendship. It hurts.

Work's ok.

A friend of mine is going to be a daddy and is getting married this May. I am so excited. I didn't expect this from him, but hey, life is full of surprises. I am so happy for him and his girlfriend.

I was told I am mysterious in a way and keep a lot of things to myself. I know I do that. I work on being more open, but I know that some things just have to stay for myself. If I can deal with them myself is another question...

The sun is shining, there is hope...