Случват ми се случки... в последните дни на годината... Ей така, да има с какво да я запомня тази година...
Питаха ме защо не съм писала отдавна... нямах настроенито, музата, желанието... а всъщност имаше за какво да пиша...
И сега имам за какво да пиша... не съм сигурна дали ми се пише, но ще го направя все пак... и пак ще се получи един от онези пост-ове (това ли е думата?), където всъщност нищо няма да кажа...
Вкарвам се във филми май... и не мога да си обясня защо го правя и защо го искам... Странно е... и ми е едно объркано... и пак се случи ей така от нищото и толкова изведнъж... и пак се разхождах по празните софийски улици, с различно усещане обаче... Търсех си го май и провокирах, и бях провокирана, и имах нужда от това...
Четири дена и пети след това, и колко други още... Ще бъда инат и няма да направя нищо...
Това е моята реакция... заставам в защитна позиция... за сега... и ще припомням думи, ако трябва и бъде поискано...
Твой ред е... знаеш го...
2 comments:
Защо защитна позиция? От кого се защитаваш? Кой те напада да му накъсам шушоните.
Обичам постовете ти с много многоточия. Успокояват ме, че не само аз съм объркана...
Защитавам се най-вече от себе си, защото определено съм способна на много неразумни действия...
Смешно е, че винаги съм твърдяла, че разума при мен води при вземането на решения... не е така... май...
Post a Comment