Онзи ден ми разказаха едно предаване по Discovery Channel, в което обясняват силата на човешкия мозък. И за това как в екстремни ситуаци, човек е способен на нечовешка издръжливост. Или по скоро как мозъкът контролира и манипулира тялото по такъв начин, че да осигури собственото си оцеляване... При липса на източници на храна и вода, мозъкът заповядва на тялото да се смоунищожи/самоизяде, за да набави необходимото за себе си... Разграждат се първо мазнините, после мускулите включително и сърцето...
Самоубийство с цел оцеляване...
Много интересно ми се струва... Винаги съм имала желанието да тествам тялото и волята си. Правила съм импровизирани опити за това... Ей така за спорта...Трудно е, обаче когато съм заобиколена от всякакви изкушения и възможности да задоволя глада... Както и да е... Замислих се и наистина, когато мозъкът е натоварен, неспокоен и постоянно активен, тялото го захранва... Личен пример: 3 дена постоянни стрес/емоции/превъзбуденост и вече си виждам ребрата през дрехите... Лошо няма де, все пак приливът на най-различни хормони ме кара да се чувствам жива...
И като си направя една малка равносметка... Хубави неща ми се случват и знам, че броя на хората, на които мога да се доверя и разчитам се увеличи последните седмици. Знам, че съм обичана. И въпреки постоянното ми мрънкане, оплакване и какво ли още не, аз съм щастлив човек и съм адски благодарна за това, което имам. Защото е много и много ценно!
Но ще продължа да се вкарвам във филми и дилеми и ще продължа да мрънкам, и ще правя глупави избори и импровизирани опити за самоубийство с цел оцеляване, и ще се държа нелогично, и ще изненадвам себе си и хората около мен, и ще се радвам, и ще плача, и ще обичам, и ще се ядосвам, и ще целувам, и ще игнорирам, защото знам... По дяволите знам, че го искам и го търся, всичко това... заедно!
И да става каквото ще... или ще разчета вярно знаците и ще си доставя правилните емоции или пък няма... Всичко е въпрос на Карма...
