#200

Влизам и излизам, вътре-вън, вътре-вън... Ах, гррр... Желание-реалност... Всичко е игра на мозъка ми. Спри се. Знам, че просто ми се иска. Знам също така, че едиснтвения начин да се случи нещо е в главата ми. Знам, най-вече, че не е никак здравословно за мен... И въпреки всичко го правя. Постоянно. Търся си поводи и често си измислям такива... На 30, все вдно на 17. Get real!

#199

Е! Може ли да спра да пиша при номер 198...

От много време се каня да се върна тук и пак да драсна ред-два...

Странно е...

Странно е, защото знам кога искам и пиша тук. И сега не е по-различно от преди 1 година...

Количеството емоции, различните емоции и най-вече страхът...

Нещата се променят, ролите се обръщат... тъпо е...

Слушам муика от преди 5-6-7 години... Толкова ли много време мина... и аз май все още търся, връща се назад, спомням си... Тогава беше трудно, сега пак е трудно, различно трудно и май по-трудно...

Липсват ми толкова много неща, най-вече ми липсват определени хора и глупавите разговори и бъзиците и обстановката и трепета...

Пфт пак го обърнах на мрънкане... а идеята ми беше съвсем различна...

1628251211 'Лов юююююююююю фор евър!!!' и много червено вино и много, ама наистина много въображение...

Пфт.

П.С. Котката ми наистина ми липсва много... Не слезе от скута ми цяла коледа. Гушнат в мен, топъл, нежен и пълен с любов... Искам си го при мен...

#198

Хей, виж всички тези балони... Толкова са цветни, леки... Толкова са много... Красиво е...

Пук... пук, пук... пук... пук, пук, пук, пук... ПУК!

Часът е 3:20 сутринта. Мамка му! Не ми се спи... Не, спи ми се. Не мога. Шибаните балони се пукат един след друг. Главата ми ще се пръсне. Пук, пук... Един... след... друг. Боли ме. Знаеш, че не е лесно да ги надуваме. Изглежда лесно, но не е. Отнема ни усилия, жертви... и на теб и на мен... Защо не разбираш, че трябва да ги пазиш... Че трябват двойно, дори тройно повече усилия да ги запазим цели... Пук, пук... Толкова лесно се пукат. Ти спиш и не ги чуваш. Будиш се, защото аз не бях там... "Всичко наред ли е? Какво става?"... "нищо". Не ги чуваш, не ги виждаш как се разкъсват... "Лягай си. Ще дойда като ми се доспи." Спи ми се по дяволите и не мога да заспя до теб... Пук, пук... Не знам колко още ще издържа... Как да ти повярвам по дяволите... Повтаря се... Знам, че утре ще вземеш поредния балон и ще започнеш да го пълниш с въздух... Аз ще съм до теб и ще те гледам... И ти ще продължиш да го надуваш... И да, този път може и да не пукне... ти просто ще го пуснеш... Пффрррффрррт... Ще посегнеш за следващия все едно нищо не е станало... А моето сърце ще се свило като поредния убит балон, балон без въздух...

Опитах се да ти кажа... да ти кажа, че искам да спасим балоните... Разсърди ми се...

Няма да спя тази нощ... и на теб ще ти е добре на широко в леглото... Сладки сънища на теб...

#197

Can we pretend that airplanes
In the night sky are like shooting stars?
I could really use a wish right now...

#196

The thrill is gone.

Oh, but wait... there was never a thrill or a wow feeling.

So why do I even care?!?

#194

My girlfriend's deep in the closet. It just ruined a beautiful evening. It hurt me. I tried not to show it. I tried to be supportive and understanding. I've been there, I am still there. I know what's it like for her. And still I felt the pain, the growing and uncomfortable distance between us. I was just this shadow she couldn't run away from, creeping her out. I was just someone. It was even hard to be just a friend of hers...

"Don't worry, I will never do something to compromise you. I respect you and I've been in your shoes. Take your time. Take as much time you need to make the step (of coming out). Do it at your own paste... if you are ever going to do it"

"I don't think I am ever going to do it"

The certainty in her words stabbed me right in the middle of my heart.

Sometimes those couple of hours that I have her all for myself, away from the rest of the world could be so much more painful than when I am not with her. This is just wrong. And it is killing me.

Fuck this shit!

#193 Sofia pride 2010

На 26 юни 2010 година ще се проведе третият пореден ЛГБТ Парад, организиран от Фондация „Ресурсен център „Билитис“, Младежка организация „ЛГБТ действие“,Български Активистки Алианс и Клубовете „ID Club”. Мотото на шествието тази година е „Love equality, embrace diversity! / Обичай равенството, прегърни многообразието!".

Тази година шествието ще е заключителното събитие на едноседмична програма от културни мероприятия, фото изложба и дискусии.

Самото шествие ще бъде предвождано от платформа с DJ и танцьори, към него ще се включат гости от Гърция, Франция, Румъния и други европейски държави. Повече информация за събитието ще бъде публикувана на официалната страница www.sofiapride.info.

---

Аз ще бъда там! Не заради купона и тръпката, а защото ми пука. Защото искам нещата да се променят. Искам да имам възможности. Искам да мога да живея спокойно в България. Не искам да виждам в очите на приятелката ми разочарованието от безумието в държавата. Не искам да бъда ограничавана. Не искам да чувам "Аз нямам бъдеще тук". Не искам да се крия. И ми е тъпо и болно като гледам как 18-20 годишните момиченца не осъзнават сериозността на това събитие. Не че и аз правя нещо да помогна, някакви 20-30 лева в стъклената кутия (но пред заплата - толкова) и обещанието "Там съм!". Знам какво беше преди години, знам какво е сега и вярвайте ми сега е много по-лесно да си гей. Именно защото има хора, които въпреки всичко продължават да се борят, борят се срещу обществото и срещу самите нас...