#154 *evil*

ETA1: Аз спирам да играя!

От известно време (няма да конкретизирам с цифри) ми се върти една фраза в главата... Наречете го 6-то чувство...

MIND GAMES
You are doing it right!
When you realize it you'll shit bricks.

ETA: Всеки играе и играта е мръсна, няма правила и боли. Всеки играе... ти, ти и ти, и аз!

#153 run, baby, run...

Now this deserves a whole post... not just twitter...

avg 170 bpm
hrmax 230 bpm
in 00:07:23
lo 00:00:19
hi 1:08:36
478 [kcal]
50 fat[g]
35 laps
total time 01:18:12

I think I did the 10 km...
*pats own sholder*

#152 Crazy in the head

Не спя спокойно. Поредната нощ. В главата ми е буря. Пълно е с мисли, всякакви. Въпроси, отговори, липса на отговори, работа, случки от преди 1 час. Не искам да мисля. Въртя се. Заспивам, събуждам се. 2:30. Не ми е удобно. Пак. Заспивам, не ми харесва какво сънувам, събуждам се. 3:00. Пак. Пак и пак... За пореден път поглеждам часовника...6:10. Не мога повече. Не се чувствам уморена, не съм спала, но не ми се спи. Ставам. Бърз душ. Оправям тук и там и излизам. Обичам София през лятото, обичам София рано сутрин. Въздухът е все още свеж, няма коли, няма хора. Вървя бавно. Не бързам за никъде. Обичам да слушам радио рано сутрин... само музика, без водещи, без реклами. Имам чувството, че София е моя. Аз и празните улици. Започват да се появяват хора. Плиска. Качвам се на автобуса. Дали да се прибера? Не искам. Имам много време. Тръгвам към работа. До 10:00 има още два часа. Чуствам се свежа. Ще се разхождам. Хората са сънени, нацупени. А сутринта е толкова красива и учудващо тиха. Сигурно и аз изглеждам сърдита. Не. Мисля си . Отново. Вървя. И мисля. Всичко ми е разбъркано. Още 1 час по улиците... Хемус, НДК, Витошка, 5-те кьошета, НДК. Имам адски много енергия и все пак започвам да се чувствам адски изморена. Вземам си дозата сутришно кафе. Имам време. Не бързам. По дяволите, колко е рано...

===

I don't sleep calmly. Again. It is a storm in my head. Thoughts everywhere, all kinds. Questions, answers, lack of answers, work, events from an hour ago. I don't want to think. I toss and turn. I fall asleep, I wake up. 2:30. I don't feel comfortable. Again. I fall asleep, I don't like what I dream of, I wake up. 3:00. Again. Again and again.. I look at the clock for the millionth time... 6:10. I can't do it. I don't feel tired, I haven't slept but I don't feel sleepy. I get up. A shower. I tidy here and there and go out. I love Sofia in the summer, I love Sofia early in the morning. The air is still fresh, there are no cars, no people. I walk slowly. There's no rush. I love to listen to the radio early in the morning... just music, no djs, no adds. I feel like Sofia is mine. Me and the empty streets. People are coming out. Pliska. I get on the bus. Should I go home? I don't want to. I have so much time. I head to work. There are two hours until 10:00. I feel fresh. I will wander about. The people are sleepy and grumpy. And the morning is so beautiful and surprisingly quiet. Maybe I look angry as well. No. I think. Again. I walk. And think. Everything is a mess. Another hour on the streets. Hemus, the National palace of culture, Vitosha str., the 5 corners (hehe it is funny to translate this), the National palace of culture. I have so much energy and yet I am starting to feel tired. I take my dose of morning coffee. I have time. I am in no rush. Damn it, it is early...

#151 Ден на избори

Аз гласувах.
Не съм се интересувала активно от предизборни кампании/дебати/обещания. Май този път изцяло се доверих на вътрешния си глас и усещане. В тъмната стаичка бях изключително бърза... два хикса и готово. Надявам се да съм направила правилния избор.
Отне малко повече от час, за да дойде и моят ред да пусна бюлетините. Чакането не ми се стори дълго и отегчително. Напротив, бях изключително щастлива да видя толкова много млади хора да искат да изразят правото си на глас. И което е още по-обнадеждаващо, бяха коментарите на хората, обслужващи изборната секция (№3, бл. 40, Студентски град), че вече са поръчни допълнителни бюлетини. В 14:30h - около 80% изборна активност. Браво българи!

---

Тази сутрин ми беше съобщено нещо, за което аз активно избягвах да мисля до сега. Брат ми е вече в процедура по вземане на американско гражданство. Нещата придобиват реален вид... Много скоро ще ми се наложи да взема решение - България или САЩ. Кофти тръпка... наистина ще ми бъде трудно. От сега ми е напрегнато, много напрегнато.

---

От 3(три) дни не е валяло. Обичам слънцето. Прави ме щастлива.

---

Пожелах си няколко желания днес. Искрено искам да се сбъднат... Да видим.

---

Днес и утре няма да бягам...
Започвам да се чудя дали не беше някаква поличба от свише, че ми дойде, точно когато чаках на опашката в изборната секция... Хм, и да е било, пропуснах да се възползвам и вслушам... моят глас не беше червен. Кръв ще се лее май... хех.

===

I voted.
I wasn't really interested in the election's campaings/debates/promises.
I fully trusted my inner voice and feeling this time. I was exceptionally fast in the dark room... a couple of Xs and that's it. I hope I've made the right choice.
It took a little more than an hour for my turn to place ballot. All the waiting didn't seem long nor boring. On the contrary, I was extrememly happy to see so many young people wanting to express their vote. And what was even more encouraging were the comments of the people who were managing the polling station that extra ballots were ordered. At 14:30h - more than 80% activity. Well done Bulgarians!

This morning I was told something that I've been actively avoiding to think about until now. My brother is now in the process of aquiring his american citizenship. Things are getting real... I will have to make the decision very soon - Bulgaria or USA. Bad thrill...it will be really difficult. I feel tense, very tense.

It hasn't been raining for 3 days now. I love the sun. It makes me happy.

I wished a few wishes today. I really want them to come true... We will see.

Today and tomorrow I will not go running...
I am starting to wonder if it wasn't some kind of an omen from above that I got my perion while on the queue for voting...Hm, even if it was, I failed to take advantage... my vote was not red. Blood will be flowing... heh.

#150 пфт за пореден път

Ей, майка му стара, няма пълно щастие...
Довечера ще трябва да отделя малко време да си подготвя специалната плейлиста. Малко повече време... един Бог знае къде съм си разхвърлила песните... Пак ще се асоциализирам донякъде...
Някакви работи се случват около мен. Хубави и лоши. Едновременно. Това ме побърква. Нито мога да се справя с лошите, нито да оценя хубавите. Преценката ми е объркана.
Май имам нужда от почивка. Имам нужда от цигара. О, как ми се пуши. От няколко дни. Постоянно. Мисля си разни неща и ми се пуши, и не пуша, и си е ебало майката.
Дразня се. Често се дразня, ей така, на нищото, от нищото.
Не ми се прибира вкъщи, ще взема да си организирам една седмица на "Манастирска"... Никаква телевизия, никакъв компютър, без хората, които са ми до болка познати. Мачка ме негативното настроение у нас...
Писна ми. Все по-често се хващам, че ми се налага да се преструвам пред хората. Не много, но го правя. Не искам.
Не ми се пише на английски... не ми идват думите...

PMS? Най-вероятно...