#199

Е! Може ли да спра да пиша при номер 198...

От много време се каня да се върна тук и пак да драсна ред-два...

Странно е...

Странно е, защото знам кога искам и пиша тук. И сега не е по-различно от преди 1 година...

Количеството емоции, различните емоции и най-вече страхът...

Нещата се променят, ролите се обръщат... тъпо е...

Слушам муика от преди 5-6-7 години... Толкова ли много време мина... и аз май все още търся, връща се назад, спомням си... Тогава беше трудно, сега пак е трудно, различно трудно и май по-трудно...

Липсват ми толкова много неща, най-вече ми липсват определени хора и глупавите разговори и бъзиците и обстановката и трепета...

Пфт пак го обърнах на мрънкане... а идеята ми беше съвсем различна...

1628251211 'Лов юююююююююю фор евър!!!' и много червено вино и много, ама наистина много въображение...

Пфт.

П.С. Котката ми наистина ми липсва много... Не слезе от скута ми цяла коледа. Гушнат в мен, топъл, нежен и пълен с любов... Искам си го при мен...

#196

The thrill is gone.

Oh, but wait... there was never a thrill or a wow feeling.

So why do I even care?!?

#194

My girlfriend's deep in the closet. It just ruined a beautiful evening. It hurt me. I tried not to show it. I tried to be supportive and understanding. I've been there, I am still there. I know what's it like for her. And still I felt the pain, the growing and uncomfortable distance between us. I was just this shadow she couldn't run away from, creeping her out. I was just someone. It was even hard to be just a friend of hers...

"Don't worry, I will never do something to compromise you. I respect you and I've been in your shoes. Take your time. Take as much time you need to make the step (of coming out). Do it at your own paste... if you are ever going to do it"

"I don't think I am ever going to do it"

The certainty in her words stabbed me right in the middle of my heart.

Sometimes those couple of hours that I have her all for myself, away from the rest of the world could be so much more painful than when I am not with her. This is just wrong. And it is killing me.

Fuck this shit!

#188 three months

Do I feel disappointed? Do I feel hurt? I don't know how the hell I feel. I know it sucks and I know it bothers the hell out of me and it reflects on all my actions, reactions and emotions. My "happy, happy, happy" has turned into "happy, happ". I am fucking losing my happy and this fills my eyes with tears. I know it shows on my face. I stopped making efforts hiding it. I just don't want to even try hiding it. It is eating me alive from the inside. I've lost my sleep, I've lost my desire, I am losing it in general. It is not supposed to be like this... And actually I am looking forward to the days when there will be minimal or none contact whatsoever. Yes, things are that bad in my head... And this time it is not the full moon nor the PMS... It is me!

And I don't care who reads this, I just need to let it out...

This is my poor attempt to handle all this... I just don't have the guts to stand up for myself... I have never had the guts... and it's been a disaster every single time...

I am a jerk...

FUCK IT!

#186

I am shutting myself in...

I wonder how big of a mess it will cause this time... how many people will I hurt... how bad things will end...

---

(under the line)

I fucking hate PMSing.

#181

Two fucking words... The best words ever... I can't be happier...

#180 *bam*

I had a minor car accident tonight. No one got hurt, neither there are damages on the car...

It was just very stupid of me... I lost concentration for a moment and bumped into the car ahead of me. The other driver got out of her car quite pissed but when she saw that there were no damages just forgot all about it and we were back in the traffic.

I feel really stupid now, pissed at myself. I can't believe I let this happen. And I don't like the way I feel about myself now, but I need it, so I could get a grip and don't let something like this happen again.

I will consider this as a wake-up call... I haven't been focusing lately. The pink bubble I've been floating with is so comfy and beautiful, but the real world is all around me and I better stop ignoring it.

#179

And then she said something that made me mad... "Obligation?!? Obligation?!? Are you fucking serious?" I raised my voice and got the serious look... I knew she was oversensitive at that moment and yet I couldn't help but get upset... I made her cry... and I got scared... If only she knew... The only tears I want to see in her eyes are the ones from happiness... I didn't know what to say or what to do, I just hugged her really close and stroked her... We are good. It was nothing really, she understood my reasons...

There is something that I want to say to her... I know the words, the exact words. I don't have the guts. It is ridiculous, really, why can't I say it? You, you and you... all of you know. It is so easy to share it with you, but so hard and close to impossible to just look at her and say it. I think she knows and feels it, but I want to say it, need to say it... Argh, stupid me... Is it too soon? Can it be too soon? It doesn't feel soon at all...

I wish I could stop the time...

#178 Banichka

I just can't help but share this... :)))

#177

"What happens if we fall crazy in love?"

#172

Онзи ден ми разказаха едно предаване по Discovery Channel, в което обясняват силата на човешкия мозък. И за това как в екстремни ситуаци, човек е способен на нечовешка издръжливост. Или по скоро как мозъкът контролира и манипулира тялото по такъв начин, че да осигури собственото си оцеляване... При липса на източници на храна и вода, мозъкът заповядва на тялото да се смоунищожи/самоизяде, за да набави необходимото за себе си... Разграждат се първо мазнините, после мускулите включително и сърцето...

Самоубийство с цел оцеляване...

Много интересно ми се струва... Винаги съм имала желанието да тествам тялото и волята си. Правила съм импровизирани опити за това... Ей така за спорта...Трудно е, обаче когато съм заобиколена от всякакви изкушения и възможности да задоволя глада... Както и да е... Замислих се и наистина, когато мозъкът е натоварен, неспокоен и постоянно активен, тялото го захранва... Личен пример: 3 дена постоянни стрес/емоции/превъзбуденост и вече си виждам ребрата през дрехите... Лошо няма де, все пак приливът на най-различни хормони ме кара да се чувствам жива...

И като си направя една малка равносметка... Хубави неща ми се случват и знам, че броя на хората, на които мога да се доверя и разчитам се увеличи последните седмици. Знам, че съм обичана. И въпреки постоянното ми мрънкане, оплакване и какво ли още не, аз съм щастлив човек и съм адски благодарна за това, което имам. Защото е много и много ценно!

Но ще продължа да се вкарвам във филми и дилеми и ще продължа да мрънкам, и ще правя глупави избори и импровизирани опити за самоубийство с цел оцеляване, и ще се държа нелогично, и ще изненадвам себе си и хората около мен, и ще се радвам, и ще плача, и ще обичам, и ще се ядосвам, и ще целувам, и ще игнорирам, защото знам... По дяволите знам, че го искам и го търся, всичко това... заедно!

И да става каквото ще... или ще разчета вярно знаците и ще си доставя правилните емоции или пък няма... Всичко е въпрос на Карма...

#165 Do you read me?

#163 Дребни страсти

Четири дена... Минимално количество телевизия лошо качество, никакви извънработни компютърни занимания, качествена музика и книга. Пълно спокойствие.

Наистина имах нужда да се махна за малко и се надявам нещата да са различни като се прибера довечера, отношението да е различно. Трудно е да запазиш позитивното си отношение, когато си обграден с лайна негативизъм.

Самотата е хубава понякога... Няма чуждо присъствие, не се ослушваш за поредното "Пламенооо, интернета/наема/сметките/нещо счупено/нещо здраво/нещо с инструкции за четене/каквото и да е друго нещо". Знаеш, че ако е мръсно е мръсно заради теб. Знаеш, че няма проблем да изтичаш от банята до спалнята гола. Знаеш, че дори и в 3 през ноща няма проблем да пуснеш лампата, да си пуснеш музичка и да правиш каквото ти се иска. Ще си сготвиш и ще го направиш по твоя начин, без непрестанните "не го правиш правилно, аз така го правя, всеки друг начин е грешен, ама ти ползваш тигана пък аз исках да го ползвам и не мога да чакам, защото съм аз". Което ми напомня... открийте разликите, хех...

*Рецептата и прекрасната снимка от дясно са взети от тук.

Както и да е... Покрай този шибан компютър бях забравила да чета. Аз обичам да чета. Колкото и бавно да го правя, колкото и пъти да се отплесвам в мислите си... Наистина, нищо не може да сравни с хубава книга.

Още нещо... безцелните разходки... тръгваш и няма значение на къде си се запътил. Шляеш се по улиците и зяпаш... Само да си бях взлеа фотоапарата, лента имам да изщраквам все пак.

Уфф, глупости само...
---
Къде си? Търся те...
---
ETA: "Up" is a very cute film... It made me smile and it made me cry... Go see it!

ETA1: I had erotic dreams. Some fucked up stuff. I didn't like it. I wonder if it were the GGFP? Guilty conscious? Regrets? Unfulfilled desires? It really could be anything...

#161 Autumn

And all of a sudden it is autumn. And damn, it took me by surprise. And I shouldn't be surprised. It is the fucking middle of October already. Time flies, it really does. The weather really is amazing... one day you see people in t-shirts, the sun is hot on your skin and you sweat like a pig and the next morning... The next morning you wake up at 17 °C and by the time you get to work (say it takes you half an hour) it is already 7 °C, and it is raining, and there are grey clouds, pressing down the rooftops and within 24 hours the termometre shows fucking 1 °C, and the chilly wind brings snowflakes... People are wearing winter coats and boots and scarves and hats now and the sun is shining once again but it isn't hot on the skin. I don't like the cold, I have never liked the cold. My body hates the cold. And yet I refuse to admit it is time for me to rearrange my wardrobe and I feel cold and I clench my teeth. And again it is time for day dreaming, time for going through the summer days, regretting some, loving others. And I find myself still caring and some minutes are hard. And all I can do is register presence. Pros/Cons... ignoring the future, ignoring the hard decisions to be made in the future. Making silly plans. Taking the not so healthy choices with the clear awareness of it. Lighting a cigarette in the middle of the night and feeling damn good about it.
Hold my hand and look me in the eyes, will you?

#160 The general month recap

I was going to ETA the previous post, but then gave up on the idea...
So..., don't wonder why I am all in the writing mood all of a sudden. Without a doubt it is that time of the month once again. (for personal references - 07.10.2009).

So what happened in a month's time...
I went to Amsterdam on a business trip. Met Loo - my dear friend and totally loved the way our plans didn't work out, it was quite fun.

Another friend of mine got married. I don't know what happens to me on weddings... I get all mushy-gushy (is this a word?)... happy for my friend and sad for me... It is a fact that I will never be able to do the traditional ceremony with my future partner and I adore the stupid traditional ceremony. Eh, it was quite fun nonetheless!

I went to a striptease bar, got a couple of lap dances, was allowed to touch anywhere! (the advantage of being a girl, hehe), had a fucking awesome time! Will do it again, definitely. And here is the place to say a big thank you! to my friend V. who never fails to entertain me and be a true party animal ;)

My mum and dad gave me my birthday present earlier... I now own my dad's old car, as well as his old Zenit-E film camera. YAY! Beware on the streets... ;)

#158 Whaa? Get a grip...

I tend to get overly excited and optimistic on the outside when I feel down on the inside...

Learn to trust people... share your true feelings... be honest...

I just don't talk about it... different reasons...

Do you think about me sometimes?

I think about you...

Am I that nasty?

I have a song for all of my moods...

I can't find the right song now...

I confuse myself...

I miss, I want...

Where is my will?

#156

Пуши ми се. Отново.

Не знам дали е толкова заради никотинов глад или по-скоро заради самия (нека го нарека) ритуал на пушене.
Отказах цигарите на 1-ви юни, но не мога да се нарека "непушач от близо 3 месеца". Слаба воля или силно желание, а може би смесица от двете, бе причината да запаля и да изпуша буквално до филтър 4 цигари в този период. Мога да измисля оправдание за всяка една от тези цигари, но наистина имам сериозна причина само за 1 от тях. По ирония на съдбата това бе единствената причина, която остана неразбрана. Единствената цигара, от която наистина имах нужда. Единствената цигара, която запалих, за да се разсея, за да не мисля и да се успокоя. Близо 10 години изминаха, мамка му, и спомена винаги ме удря силно, неочаквано и сърцето ми се смачква и боли, много боли и аз отказвам да забравя и да избягам от болката, и ще пуша, ако искам. Ще пуша и ще гледам страшно, и няма да се усмихвам, и ще плача наум, и няма да срещна разбиране, и наистина няма да ми пука...

При 3 от 4 цигари изпитах истинска наслада. Ритуал е. Внимателно да хванеш цигарата, за да не я прекършиш, да помиришеш тютюна преди да я запалиш, да обгърнеш филтъра леко с устни, да наблюдаваш как тютюна се разпалва, да поемеш никотина дълбоко в дробовете си, да се усмихнеш и да не искаш да издишаш, защото ти харесва, после да направиш 2-3 кръгчета (все още го умееш), да хванеш цигарата точно по онзи начин, който те възбужда, да я захапиш между зъбите, отново да вдишаш, да затвориш очи и да се размажеш и да не искаш да свършва, защото ти харесва и се чувстваш добре, недосегаема. И когато изгасиш вече изпушената цигара, съвсем не съжаляваш, че по някакъв начин си нарушила договора със себе си. Е, може би съвсем мъничко, но се чувстваш добре и не е проблем да пренебрегнеш вината.

Пуши ми се. Отново. Но няма, въпреки удоволствието.

#154 *evil*

ETA1: Аз спирам да играя!

От известно време (няма да конкретизирам с цифри) ми се върти една фраза в главата... Наречете го 6-то чувство...

MIND GAMES
You are doing it right!
When you realize it you'll shit bricks.

ETA: Всеки играе и играта е мръсна, няма правила и боли. Всеки играе... ти, ти и ти, и аз!

#152 Crazy in the head

Не спя спокойно. Поредната нощ. В главата ми е буря. Пълно е с мисли, всякакви. Въпроси, отговори, липса на отговори, работа, случки от преди 1 час. Не искам да мисля. Въртя се. Заспивам, събуждам се. 2:30. Не ми е удобно. Пак. Заспивам, не ми харесва какво сънувам, събуждам се. 3:00. Пак. Пак и пак... За пореден път поглеждам часовника...6:10. Не мога повече. Не се чувствам уморена, не съм спала, но не ми се спи. Ставам. Бърз душ. Оправям тук и там и излизам. Обичам София през лятото, обичам София рано сутрин. Въздухът е все още свеж, няма коли, няма хора. Вървя бавно. Не бързам за никъде. Обичам да слушам радио рано сутрин... само музика, без водещи, без реклами. Имам чувството, че София е моя. Аз и празните улици. Започват да се появяват хора. Плиска. Качвам се на автобуса. Дали да се прибера? Не искам. Имам много време. Тръгвам към работа. До 10:00 има още два часа. Чуствам се свежа. Ще се разхождам. Хората са сънени, нацупени. А сутринта е толкова красива и учудващо тиха. Сигурно и аз изглеждам сърдита. Не. Мисля си . Отново. Вървя. И мисля. Всичко ми е разбъркано. Още 1 час по улиците... Хемус, НДК, Витошка, 5-те кьошета, НДК. Имам адски много енергия и все пак започвам да се чувствам адски изморена. Вземам си дозата сутришно кафе. Имам време. Не бързам. По дяволите, колко е рано...

===

I don't sleep calmly. Again. It is a storm in my head. Thoughts everywhere, all kinds. Questions, answers, lack of answers, work, events from an hour ago. I don't want to think. I toss and turn. I fall asleep, I wake up. 2:30. I don't feel comfortable. Again. I fall asleep, I don't like what I dream of, I wake up. 3:00. Again. Again and again.. I look at the clock for the millionth time... 6:10. I can't do it. I don't feel tired, I haven't slept but I don't feel sleepy. I get up. A shower. I tidy here and there and go out. I love Sofia in the summer, I love Sofia early in the morning. The air is still fresh, there are no cars, no people. I walk slowly. There's no rush. I love to listen to the radio early in the morning... just music, no djs, no adds. I feel like Sofia is mine. Me and the empty streets. People are coming out. Pliska. I get on the bus. Should I go home? I don't want to. I have so much time. I head to work. There are two hours until 10:00. I feel fresh. I will wander about. The people are sleepy and grumpy. And the morning is so beautiful and surprisingly quiet. Maybe I look angry as well. No. I think. Again. I walk. And think. Everything is a mess. Another hour on the streets. Hemus, the National palace of culture, Vitosha str., the 5 corners (hehe it is funny to translate this), the National palace of culture. I have so much energy and yet I am starting to feel tired. I take my dose of morning coffee. I have time. I am in no rush. Damn it, it is early...

#150 пфт за пореден път

Ей, майка му стара, няма пълно щастие...
Довечера ще трябва да отделя малко време да си подготвя специалната плейлиста. Малко повече време... един Бог знае къде съм си разхвърлила песните... Пак ще се асоциализирам донякъде...
Някакви работи се случват около мен. Хубави и лоши. Едновременно. Това ме побърква. Нито мога да се справя с лошите, нито да оценя хубавите. Преценката ми е объркана.
Май имам нужда от почивка. Имам нужда от цигара. О, как ми се пуши. От няколко дни. Постоянно. Мисля си разни неща и ми се пуши, и не пуша, и си е ебало майката.
Дразня се. Често се дразня, ей така, на нищото, от нищото.
Не ми се прибира вкъщи, ще взема да си организирам една седмица на "Манастирска"... Никаква телевизия, никакъв компютър, без хората, които са ми до болка познати. Мачка ме негативното настроение у нас...
Писна ми. Все по-често се хващам, че ми се налага да се преструвам пред хората. Не много, но го правя. Не искам.
Не ми се пише на английски... не ми идват думите...

PMS? Най-вероятно...