#212

Да еба!
Защо ли се чувствам така все едно не аз съм специалният човек...
Бях спокойна онази вечер, а май наистина не трявба...
Думите са едно, но действията леко не пасват...
Има нещо. Нещо, което не знам. Нещо, което усещам. Нещо, което не ми харесва.
Не знам дали искам да бъда търпелива.
Не знам дали искам да си го причиня.
Да еба!

#211

Мамка му, колко боли...

#210

Твоето его ще нарани много хора...
Grow up!

#209

Мамка му, иска ми се да мога да върна времето назад.
Не мисля, че до сега съм подхождала толкова безрасъдно и първосигнално...
Яд ме е на себе си. Изключително много ме яд...
Много добре се познавам и знам, че не трябва да правя така. Знам че ми трябва време, за видя нещата в преспектива, да ги преценя коректно.
Толкова глупаво реагирах, толкова безумно глупаво. И защо?
Мисля и премислям, и наистина, сега, след като вече е късно, не мога да си обясня реакцията си... и още повече държанието си.
Иска ми се да върна времето назад.
Иска ми се да бях аз.
Иска ми се... просто ми се иска и искрено се надявам да...
Няма как да няма отражение на отношенията ни...но се надявам да е минимално.
Не съм такъв човек и няма и да бъда!
Съжалявам.
Съжалявам, защото знам, че нямах основателна причина да се държа невменяемо, отдаличено, студено.
Съжалявам, защото най-вероятно нараних човека, който обичам.
Съжалявам, защото създавам лоши впеачателния.
Вярвам ѝ. Наистина ѝ вярвам и знам, че ме обича.
Ако някога има нещо, просто се моля да не се страхува да ми каже...
Не искам да я разочаровам... никога.
Никога повече.