#210

Твоето его ще нарани много хора...
Grow up!

#209

Мамка му, иска ми се да мога да върна времето назад.
Не мисля, че до сега съм подхождала толкова безрасъдно и първосигнално...
Яд ме е на себе си. Изключително много ме яд...
Много добре се познавам и знам, че не трябва да правя така. Знам че ми трябва време, за видя нещата в преспектива, да ги преценя коректно.
Толкова глупаво реагирах, толкова безумно глупаво. И защо?
Мисля и премислям, и наистина, сега, след като вече е късно, не мога да си обясня реакцията си... и още повече държанието си.
Иска ми се да върна времето назад.
Иска ми се да бях аз.
Иска ми се... просто ми се иска и искрено се надявам да...
Няма как да няма отражение на отношенията ни...но се надявам да е минимално.
Не съм такъв човек и няма и да бъда!
Съжалявам.
Съжалявам, защото знам, че нямах основателна причина да се държа невменяемо, отдаличено, студено.
Съжалявам, защото най-вероятно нараних човека, който обичам.
Съжалявам, защото създавам лоши впеачателния.
Вярвам ѝ. Наистина ѝ вярвам и знам, че ме обича.
Ако някога има нещо, просто се моля да не се страхува да ми каже...
Не искам да я разочаровам... никога.
Никога повече.

#208

Естествено, че знам...

#207

Ужасна съм.
Не се харесвам.
Трябва да се разсея, да спра да мисля за това.
Ако можех да убия мозъчните клетки, които пазят точно тази информация, сигурно щях да съм щастлива през цялото време.
За всичко си има причина... но защо, по дяволите.
Зелено, гадно зелено.
Не искам да се преструвам, не искам да трябва да се преструвам.
Навивам се, но се навивам в грешната посока.
Ааргххх, не се прави така... трябва да се пази дистанция, просто трябва.
Съмнявам се и се съмнявам, че не е достатъчна дистанцията.
Нямам право да го правя... нямам основания... и въпреки всичко...
Мразя вътрешните усещания... оказват се верни в повечето случаи.
Осъзнай се.

#206

Толкова съм объркана, толкова не знам какво да правя...

Боли, толкова силно боли, че болката се превръща във физическа...

Треперя като лист, не мога да дишам, не мога да си намеря място...

Толкова много силни чувства и емоции се борят в мен...

Объркана съм...

Боли ме за мен, боли ме и за нея.

Искам я, съмнявам се в нея, искам я, съмнявам се в нея, боли ме заради нея...

И толкова я обичам, и толкова ми липсва...

Моля те, спечели ме отново и не ме наранявай повече...

Искам да ти простя!

#205

Ъ! Да еба... верно ли?
Не искам да е така, но ми е трудно да не се чувствам леко тъпо...
Както и да е.

ETA:
... и после (sun)

ЕТА1: А всъщност е малко трудно да се оттърва от това чувство... Пречи ми.

#204

Ей за това се опитвам по всевъзможен начин да не си създавам каквито и да е очаквания... Тъпо е някак си... Искаш нещо, желаеш го толкова силно, вълнуваш се... И после... meh... Ми добре, всичко точно, ама не се прави така... Целият ми ентусиазъм отива на майната си... Не се сърдя, няма за какво... Просто оставам леко разочарована... А дори и нямам право на очаквания, нали така... Не и в тази ситуация... Пфт.