#214

Празна стая. Ти и аз. Стоим една срещу друга. Нежно се галим - по лицето, по раменете, по ръцете. Докосваме устни. Хващаме се за ръце. Глеадме се мълчаиво в очите. Опитваме се да разберем мислите на другата, да погледнем в душите си, да разберем най-скритите си тайни. Мълчим. Гледаме се. Зтварям очи. Спирам да те усещам. Изплашена съм. Отварям очи. Аз стоя настрана, надаеч от теб. Виждам ти и тя, друга, без лице. Една срещу друга.  Докосвате се. Ти се обръщаш към мен. Слагаш пръст на устните си. "Шшш..."

Събуждам се. Още няма 5 ч. Мамка му.

#213

1 година.
Наистина не знам кога и как мина толкова време.
Толкова много неща се случиха. Много хубави, по-малко - не толкова хубави.
Мисля си, спомням си и не съжалявам за нищо.
Убедена съм, че когато е трябвало съм взела правилните решения. Няма как иначе. Няма как да се чувствам толкова щастлива, токова влюбена, толкова по детски радостна...

За пръв път ми се случи да се разплача, защото просто бях изпълнена с безумно много и силни емоции. Толкова много любов, толкова много страст, толкова много взаимност, толкова много нежност, толкова много... Експлозия от чувства, в най-красивия смисъл. Иска ми се да мога да опиша какво изпитах в онзи момент. Трудно е, неописуемо.

Надявам се и аз да мога да я карам да се чувства по този начин. Заслужава го... и много повече!
1 година
1 година като ден, най-прекрасният и слънчев ден!

#212

Да еба!
Защо ли се чувствам така все едно не аз съм специалният човек...
Бях спокойна онази вечер, а май наистина не трявба...
Думите са едно, но действията леко не пасват...
Има нещо. Нещо, което не знам. Нещо, което усещам. Нещо, което не ми харесва.
Не знам дали искам да бъда търпелива.
Не знам дали искам да си го причиня.
Да еба!

#211

Мамка му, колко боли...

#210

Твоето его ще нарани много хора...
Grow up!

#209

Мамка му, иска ми се да мога да върна времето назад.
Не мисля, че до сега съм подхождала толкова безрасъдно и първосигнално...
Яд ме е на себе си. Изключително много ме яд...
Много добре се познавам и знам, че не трябва да правя така. Знам че ми трябва време, за видя нещата в преспектива, да ги преценя коректно.
Толкова глупаво реагирах, толкова безумно глупаво. И защо?
Мисля и премислям, и наистина, сега, след като вече е късно, не мога да си обясня реакцията си... и още повече държанието си.
Иска ми се да върна времето назад.
Иска ми се да бях аз.
Иска ми се... просто ми се иска и искрено се надявам да...
Няма как да няма отражение на отношенията ни...но се надявам да е минимално.
Не съм такъв човек и няма и да бъда!
Съжалявам.
Съжалявам, защото знам, че нямах основателна причина да се държа невменяемо, отдаличено, студено.
Съжалявам, защото най-вероятно нараних човека, който обичам.
Съжалявам, защото създавам лоши впеачателния.
Вярвам ѝ. Наистина ѝ вярвам и знам, че ме обича.
Ако някога има нещо, просто се моля да не се страхува да ми каже...
Не искам да я разочаровам... никога.
Никога повече.

#208

Естествено, че знам...