#204

Ей за това се опитвам по всевъзможен начин да не си създавам каквито и да е очаквания... Тъпо е някак си... Искаш нещо, желаеш го толкова силно, вълнуваш се... И после... meh... Ми добре, всичко точно, ама не се прави така... Целият ми ентусиазъм отива на майната си... Не се сърдя, няма за какво... Просто оставам леко разочарована... А дори и нямам право на очаквания, нали така... Не и в тази ситуация... Пфт.

#203

i miss the good old times... i miss the people... i miss my relationships with those people... i miss not having to worry... i miss wasting time and not caring about it... i miss taking it all out here... today i missed truly enjoying dancing... i was in such a good mood and now i am pissed and depressed. ... i know the reason... SHIT. Shhh. Keep smiling :)

#202

O.K. I am officially horny!

#201

Пожелах си да ми пише и тя го направи... Праща ми целувка преди да заспи... Аз не знам какво да отвърна, трябва да съм интересна, но не твърде заинтересована... говорим си за среднощно онождане и работа, малко повече за работа... пфт само си въобраявам... иска ми се... но уви... Get real, P., and wake up!

#200

Влизам и излизам, вътре-вън, вътре-вън... Ах, гррр... Желание-реалност... Всичко е игра на мозъка ми. Спри се. Знам, че просто ми се иска. Знам също така, че едиснтвения начин да се случи нещо е в главата ми. Знам, най-вече, че не е никак здравословно за мен... И въпреки всичко го правя. Постоянно. Търся си поводи и често си измислям такива... На 30, все вдно на 17. Get real!

#199

Е! Може ли да спра да пиша при номер 198...

От много време се каня да се върна тук и пак да драсна ред-два...

Странно е...

Странно е, защото знам кога искам и пиша тук. И сега не е по-различно от преди 1 година...

Количеството емоции, различните емоции и най-вече страхът...

Нещата се променят, ролите се обръщат... тъпо е...

Слушам муика от преди 5-6-7 години... Толкова ли много време мина... и аз май все още търся, връща се назад, спомням си... Тогава беше трудно, сега пак е трудно, различно трудно и май по-трудно...

Липсват ми толкова много неща, най-вече ми липсват определени хора и глупавите разговори и бъзиците и обстановката и трепета...

Пфт пак го обърнах на мрънкане... а идеята ми беше съвсем различна...

1628251211 'Лов юююююююююю фор евър!!!' и много червено вино и много, ама наистина много въображение...

Пфт.

П.С. Котката ми наистина ми липсва много... Не слезе от скута ми цяла коледа. Гушнат в мен, топъл, нежен и пълен с любов... Искам си го при мен...

#198

Хей, виж всички тези балони... Толкова са цветни, леки... Толкова са много... Красиво е...

Пук... пук, пук... пук... пук, пук, пук, пук... ПУК!

Часът е 3:20 сутринта. Мамка му! Не ми се спи... Не, спи ми се. Не мога. Шибаните балони се пукат един след друг. Главата ми ще се пръсне. Пук, пук... Един... след... друг. Боли ме. Знаеш, че не е лесно да ги надуваме. Изглежда лесно, но не е. Отнема ни усилия, жертви... и на теб и на мен... Защо не разбираш, че трябва да ги пазиш... Че трябват двойно, дори тройно повече усилия да ги запазим цели... Пук, пук... Толкова лесно се пукат. Ти спиш и не ги чуваш. Будиш се, защото аз не бях там... "Всичко наред ли е? Какво става?"... "нищо". Не ги чуваш, не ги виждаш как се разкъсват... "Лягай си. Ще дойда като ми се доспи." Спи ми се по дяволите и не мога да заспя до теб... Пук, пук... Не знам колко още ще издържа... Как да ти повярвам по дяволите... Повтаря се... Знам, че утре ще вземеш поредния балон и ще започнеш да го пълниш с въздух... Аз ще съм до теб и ще те гледам... И ти ще продължиш да го надуваш... И да, този път може и да не пукне... ти просто ще го пуснеш... Пффрррффрррт... Ще посегнеш за следващия все едно нищо не е станало... А моето сърце ще се свило като поредния убит балон, балон без въздух...

Опитах се да ти кажа... да ти кажа, че искам да спасим балоните... Разсърди ми се...

Няма да спя тази нощ... и на теб ще ти е добре на широко в леглото... Сладки сънища на теб...