#158 Whaa? Get a grip...

I tend to get overly excited and optimistic on the outside when I feel down on the inside...

Learn to trust people... share your true feelings... be honest...

I just don't talk about it... different reasons...

Do you think about me sometimes?

I think about you...

Am I that nasty?

I have a song for all of my moods...

I can't find the right song now...

I confuse myself...

I miss, I want...

Where is my will?

#157 Swollen but happy...

Oh yeah, nice! Just as planned and expected...

#156

Пуши ми се. Отново.

Не знам дали е толкова заради никотинов глад или по-скоро заради самия (нека го нарека) ритуал на пушене.
Отказах цигарите на 1-ви юни, но не мога да се нарека "непушач от близо 3 месеца". Слаба воля или силно желание, а може би смесица от двете, бе причината да запаля и да изпуша буквално до филтър 4 цигари в този период. Мога да измисля оправдание за всяка една от тези цигари, но наистина имам сериозна причина само за 1 от тях. По ирония на съдбата това бе единствената причина, която остана неразбрана. Единствената цигара, от която наистина имах нужда. Единствената цигара, която запалих, за да се разсея, за да не мисля и да се успокоя. Близо 10 години изминаха, мамка му, и спомена винаги ме удря силно, неочаквано и сърцето ми се смачква и боли, много боли и аз отказвам да забравя и да избягам от болката, и ще пуша, ако искам. Ще пуша и ще гледам страшно, и няма да се усмихвам, и ще плача наум, и няма да срещна разбиране, и наистина няма да ми пука...

При 3 от 4 цигари изпитах истинска наслада. Ритуал е. Внимателно да хванеш цигарата, за да не я прекършиш, да помиришеш тютюна преди да я запалиш, да обгърнеш филтъра леко с устни, да наблюдаваш как тютюна се разпалва, да поемеш никотина дълбоко в дробовете си, да се усмихнеш и да не искаш да издишаш, защото ти харесва, после да направиш 2-3 кръгчета (все още го умееш), да хванеш цигарата точно по онзи начин, който те възбужда, да я захапиш между зъбите, отново да вдишаш, да затвориш очи и да се размажеш и да не искаш да свършва, защото ти харесва и се чувстваш добре, недосегаема. И когато изгасиш вече изпушената цигара, съвсем не съжаляваш, че по някакъв начин си нарушила договора със себе си. Е, може би съвсем мъничко, но се чувстваш добре и не е проблем да пренебрегнеш вината.

Пуши ми се. Отново. Но няма, въпреки удоволствието.

#155 Outlines

1. Summer holiday - check!
2. Period - check! (got it on the first day of my vacation/08.08, my timing is just perfect)
3. Mountains, lake, hitch-hiking - check! (unbelievable beauty, dangerous, awesome experience)
4. Ride in a TIR truck - check! :D
5. Scorpion in the bathroom - check!
6. Light brown tan - check!
7. Gaining weight - check! (unfortunately :(()
8. Doing a tourist round in downtown Sofia - check!
9. Back to work - check! (full speed)
10. Doing a huge post about my vacation - not check!

#154 *evil*

ETA1: Аз спирам да играя!

От известно време (няма да конкретизирам с цифри) ми се върти една фраза в главата... Наречете го 6-то чувство...

MIND GAMES
You are doing it right!
When you realize it you'll shit bricks.

ETA: Всеки играе и играта е мръсна, няма правила и боли. Всеки играе... ти, ти и ти, и аз!

#153 run, baby, run...

Now this deserves a whole post... not just twitter...

avg 170 bpm
hrmax 230 bpm
in 00:07:23
lo 00:00:19
hi 1:08:36
478 [kcal]
50 fat[g]
35 laps
total time 01:18:12

I think I did the 10 km...
*pats own sholder*

#152 Crazy in the head

Не спя спокойно. Поредната нощ. В главата ми е буря. Пълно е с мисли, всякакви. Въпроси, отговори, липса на отговори, работа, случки от преди 1 час. Не искам да мисля. Въртя се. Заспивам, събуждам се. 2:30. Не ми е удобно. Пак. Заспивам, не ми харесва какво сънувам, събуждам се. 3:00. Пак. Пак и пак... За пореден път поглеждам часовника...6:10. Не мога повече. Не се чувствам уморена, не съм спала, но не ми се спи. Ставам. Бърз душ. Оправям тук и там и излизам. Обичам София през лятото, обичам София рано сутрин. Въздухът е все още свеж, няма коли, няма хора. Вървя бавно. Не бързам за никъде. Обичам да слушам радио рано сутрин... само музика, без водещи, без реклами. Имам чувството, че София е моя. Аз и празните улици. Започват да се появяват хора. Плиска. Качвам се на автобуса. Дали да се прибера? Не искам. Имам много време. Тръгвам към работа. До 10:00 има още два часа. Чуствам се свежа. Ще се разхождам. Хората са сънени, нацупени. А сутринта е толкова красива и учудващо тиха. Сигурно и аз изглеждам сърдита. Не. Мисля си . Отново. Вървя. И мисля. Всичко ми е разбъркано. Още 1 час по улиците... Хемус, НДК, Витошка, 5-те кьошета, НДК. Имам адски много енергия и все пак започвам да се чувствам адски изморена. Вземам си дозата сутришно кафе. Имам време. Не бързам. По дяволите, колко е рано...

===

I don't sleep calmly. Again. It is a storm in my head. Thoughts everywhere, all kinds. Questions, answers, lack of answers, work, events from an hour ago. I don't want to think. I toss and turn. I fall asleep, I wake up. 2:30. I don't feel comfortable. Again. I fall asleep, I don't like what I dream of, I wake up. 3:00. Again. Again and again.. I look at the clock for the millionth time... 6:10. I can't do it. I don't feel tired, I haven't slept but I don't feel sleepy. I get up. A shower. I tidy here and there and go out. I love Sofia in the summer, I love Sofia early in the morning. The air is still fresh, there are no cars, no people. I walk slowly. There's no rush. I love to listen to the radio early in the morning... just music, no djs, no adds. I feel like Sofia is mine. Me and the empty streets. People are coming out. Pliska. I get on the bus. Should I go home? I don't want to. I have so much time. I head to work. There are two hours until 10:00. I feel fresh. I will wander about. The people are sleepy and grumpy. And the morning is so beautiful and surprisingly quiet. Maybe I look angry as well. No. I think. Again. I walk. And think. Everything is a mess. Another hour on the streets. Hemus, the National palace of culture, Vitosha str., the 5 corners (hehe it is funny to translate this), the National palace of culture. I have so much energy and yet I am starting to feel tired. I take my dose of morning coffee. I have time. I am in no rush. Damn it, it is early...