#168 30.12.2009

Случват ми се случки... в последните дни на годината... Ей така, да има с какво да я запомня тази година...

Питаха ме защо не съм писала отдавна... нямах настроенито, музата, желанието... а всъщност имаше за какво да пиша...

И сега имам за какво да пиша... не съм сигурна дали ми се пише, но ще го направя все пак... и пак ще се получи един от онези пост-ове (това ли е думата?), където всъщност нищо няма да кажа...

Вкарвам се във филми май... и не мога да си обясня защо го правя и защо го искам... Странно е... и ми е едно объркано... и пак се случи ей така от нищото и толкова изведнъж... и пак се разхождах по празните софийски улици, с различно усещане обаче... Търсех си го май и провокирах, и бях провокирана, и имах нужда от това...

Четири дена и пети след това, и колко други още... Ще бъда инат и няма да направя нищо...

Това е моята реакция... заставам в защитна позиция... за сега... и ще припомням думи, ако трябва и бъде поискано...

Твой ред е... знаеш го...

#167

The perfect ending of one Hell of a "lovely" day is getting my period.

Happy happy happy!

#166

I really get confused sometimes. I get confused when my, let's say imaginary, bubble with the all the perfectness inside gets popped out and my dreams and illusions scatter around. And then I get a panic attack, not the common panic attack, but my version of it. And I start running around, all hasty, trying to pick up, protect and once again mend my broken dreams. But all I manage to do in that very moment is... bang in the walls of the box that surrounds me, that I've created to protect myself, to protect myself from the nasty and ugly world. And this box, that felt so safe and comfortable and beautiful before, becomes this scary place, a prison where the bars are not steal but fake desires, fake happiness. It starts to shrink, getting smaller and smaller until I suffocate. And there is nowhere to hide, I just clinch to my little, pathetic dreams and start making a new bubble, filling it up with the old dreams, creating my perfect world again, blowing it up with the hope to prevent the closing walls from crashing me.

Little people have little dreams. They are happy, but only this much. I can't help but wonder if I the feeling of happiness is real. What if it is fake, fake like the thin outline of this bubble. What if the rainbow colour it gets when the sun shines on it is just an illusion? And then again, isn't the little things that matter the most and make the biggest difference?

#165 Do you read me?

#164 Нищо.

Казват, че счупеното носи щастие... Няколко неща счупих тези дни, все стъклени и все чужди, и все по много глупав начин. Та ми е чудно едно такова... дали щастието ще е за мен или за съответния собственик на счупената чаша/купа/... Винаги съм била суеверна. И твърдо вярвам, че , хм..., "everything happens for a reason". Не знам защо ми идва на английски... за всяко нещо си има причина. Наистина, в повечето случаи ние сме господари на съдбата си има и малка доза късмет...
Уфф, имах какво ценно да кажа, ама така... пореден провален пост, поради разкъсване на мисълта... 'ш'ма извиня'ате!

#163 Дребни страсти

Четири дена... Минимално количество телевизия лошо качество, никакви извънработни компютърни занимания, качествена музика и книга. Пълно спокойствие.

Наистина имах нужда да се махна за малко и се надявам нещата да са различни като се прибера довечера, отношението да е различно. Трудно е да запазиш позитивното си отношение, когато си обграден с лайна негативизъм.

Самотата е хубава понякога... Няма чуждо присъствие, не се ослушваш за поредното "Пламенооо, интернета/наема/сметките/нещо счупено/нещо здраво/нещо с инструкции за четене/каквото и да е друго нещо". Знаеш, че ако е мръсно е мръсно заради теб. Знаеш, че няма проблем да изтичаш от банята до спалнята гола. Знаеш, че дори и в 3 през ноща няма проблем да пуснеш лампата, да си пуснеш музичка и да правиш каквото ти се иска. Ще си сготвиш и ще го направиш по твоя начин, без непрестанните "не го правиш правилно, аз така го правя, всеки друг начин е грешен, ама ти ползваш тигана пък аз исках да го ползвам и не мога да чакам, защото съм аз". Което ми напомня... открийте разликите, хех...

*Рецептата и прекрасната снимка от дясно са взети от тук.

Както и да е... Покрай този шибан компютър бях забравила да чета. Аз обичам да чета. Колкото и бавно да го правя, колкото и пъти да се отплесвам в мислите си... Наистина, нищо не може да сравни с хубава книга.

Още нещо... безцелните разходки... тръгваш и няма значение на къде си се запътил. Шляеш се по улиците и зяпаш... Само да си бях взлеа фотоапарата, лента имам да изщраквам все пак.

Уфф, глупости само...
---
Къде си? Търся те...
---
ETA: "Up" is a very cute film... It made me smile and it made me cry... Go see it!

ETA1: I had erotic dreams. Some fucked up stuff. I didn't like it. I wonder if it were the GGFP? Guilty conscious? Regrets? Unfulfilled desires? It really could be anything...

#162

WTF!!! My mum's on Facebook... I am not sure how to react to this... I hope she will not have any desires to become my "friend", because I will definitely ignore her request and things will get complicated then... YIKES!

On a different note... Road trips are fun. Even the not so perfect ones... I just wish I didn't have to conform with others so much...

On another note...


On a third note... Should I really do it?

ETA: Oh, I am so doing it... Fuck, if I care right now... Fuck you!

ETA1: Scratch the last one...